В ден като всички други се събудих
и през нощта стария ред неусетно аз пропъдих!
Нещо у мен се бързо разгоря
и неспособен бях да го възпра.
Опитах настрана да стоя,
но не можех да си го причиня.
Пишехме уроци на дъската,
но уви моят ум не бе заинтересован от алгебрата.
Теглеше ме нещо да извърна поглед назад,
където виждах една благодат,
караща леденото ми сърце
да трепка кат мъничко перце. ...