10 jul 2008, 22:42

Единственият свят намордник... 

  Poesía » Filosófica
1008 0 33
 

 

Целувам ти ръка

за добротата,

с която камъка

превръщаш

във възглавница.

И укротяваш

палавия вятър...

А аз приемам

прошката за даденост.

 

Целувам ти ръка

за тишината,

която в мен

хармония поражда.

Напук на трънчетата

във душата ми,

които други

преди теб засаждаха.

 

И мъката

полегнала в очите,

заспива и притихва -

като котка...

Намерила в

домашното огнище

единствения свят намордник.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??