Единственият свят намордник...
Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница.
И укротяваш
палавия вятър...
А аз приемам
прошката за даденост.
Целувам ти ръка
за тишината,
която в мен
хармония поражда.
Напук на трънчетата
във душата ми,
които други
преди теб засаждаха.
И мъката
полегнала в очите,
заспива и притихва -
като котка...
Намерила в
домашното огнище
единствения свят намордник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Поздрави 