Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница.
И укротяваш
палавия вятър...
А аз приемам
прошката за даденост.
Целувам ти ръка
за тишината,
която в мен
хармония поражда.
Напук на трънчетата
във душата ми,
които други
преди теб засаждаха.
И мъката
полегнала в очите,
заспива и притихва -
като котка...
Намерила в
домашното огнище
единствения свят намордник.
© Дочка Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави