15 abr 2009, 9:32

Единствено

  Poesía
645 0 3

Единствено
Както когато те чакам
В черно е облечено
Новото утро

Продавам на някого
Безвкусни целувки
И на мен същите ми се продават
По-скъпо

И ето че пак сме излезли навън
Изоставили зимните си черупки
И в мълчание дишаме нощния сън
През деня да го опишеме

Единствено
Както когато събуждам се
И виждам ново начало
Аз съм безпризорния луд учен
А ти още спиш под чаршафите

Да те извикам
Искам когато съм в сухото
Напукано от времето търсене
И да те нося със себе си
Където другите ме захвърлят
И да те имам когато си ми нужна

Единствено
Както когато те губя
Черното утро скърби
И излишни са всичките думи
Накъсани
И захвърлени накуп
Да тежат на всички останали живи
И да смачкат на топка света

Единствено
Аз те обичам

14.04.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...