15 апр. 2009 г., 09:32

Единствено

644 0 3

Единствено
Както когато те чакам
В черно е облечено
Новото утро

Продавам на някого
Безвкусни целувки
И на мен същите ми се продават
По-скъпо

И ето че пак сме излезли навън
Изоставили зимните си черупки
И в мълчание дишаме нощния сън
През деня да го опишеме

Единствено
Както когато събуждам се
И виждам ново начало
Аз съм безпризорния луд учен
А ти още спиш под чаршафите

Да те извикам
Искам когато съм в сухото
Напукано от времето търсене
И да те нося със себе си
Където другите ме захвърлят
И да те имам когато си ми нужна

Единствено
Както когато те губя
Черното утро скърби
И излишни са всичките думи
Накъсани
И захвърлени накуп
Да тежат на всички останали живи
И да смачкат на топка света

Единствено
Аз те обичам

14.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....