16 dic 2008, 0:31

Единствено душа

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Демон съм аз.

Демон - рогат и крилат.

С очи от разтопена лава

и бяс наместо кръв,

с кожа ненаранима

и юмрук от стомана.

На страх и ужас аз съм палат.

Души да крада на таз земя съм изпратен.

Тук, това е моята роля -

света да поставя под моята воля.

Стени и врати не могат ме спрат -

всичко пада пред моята сила.

Но не по мое желание,

да съм лош ми бе отредено.

От сили вселенски наказан

едно да търся, а разруха да сея;

утеха да копнея, а стихия да съм.

Има ли нейде смърт за вечния

или за бурята покой?

Надежда ли е това или на света презрян краят?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...