16 dic 2008, 0:31

Единствено душа

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Демон съм аз.

Демон - рогат и крилат.

С очи от разтопена лава

и бяс наместо кръв,

с кожа ненаранима

и юмрук от стомана.

На страх и ужас аз съм палат.

Души да крада на таз земя съм изпратен.

Тук, това е моята роля -

света да поставя под моята воля.

Стени и врати не могат ме спрат -

всичко пада пред моята сила.

Но не по мое желание,

да съм лош ми бе отредено.

От сили вселенски наказан

едно да търся, а разруха да сея;

утеха да копнея, а стихия да съм.

Има ли нейде смърт за вечния

или за бурята покой?

Надежда ли е това или на света презрян краят?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...