Единствено душа
Демон съм аз.
Демон - рогат и крилат.
С очи от разтопена лава
и бяс наместо кръв,
с кожа ненаранима
и юмрук от стомана.
На страх и ужас аз съм палат.
Души да крада на таз земя съм изпратен.
Тук, това е моята роля -
света да поставя под моята воля.
Стени и врати не могат ме спрат -
всичко пада пред моята сила.
Но не по мое желание,
да съм лош ми бе отредено.
От сили вселенски наказан
едно да търся, а разруха да сея;
утеха да копнея, а стихия да съм.
Има ли нейде смърт за вечния
или за бурята покой?
Надежда ли е това или на света презрян краят?
© Ивайло Радев All rights reserved.
