Демон съм аз.

Демон - рогат и крилат.

С очи от разтопена лава

и бяс наместо кръв,

с кожа ненаранима

и юмрук от стомана.

На страх и ужас аз съм палат.

Души да крада на таз земя съм изпратен.

Тук, това е моята роля -

света да поставя под моята воля.

Стени и врати не могат ме спрат -

всичко пада пред моята сила.

Но не по мое желание,

да съм лош ми бе отредено.

От сили вселенски наказан

едно да търся, а разруха да сея;

утеха да копнея, а стихия да съм.

Има ли нейде смърт за вечния

или за бурята покой?

Надежда ли е това или на света презрян краят?