16 abr 2008, 17:47

Една болка

  Poesía
1.2K 0 0
 

Щастие - за да осъзнаеш после колко всъщност те боли.

Усмивки - винаги изпълнени с лъжи към самия теб от теб.

И цялата болка на света

сякаш е събрана в теб,

когато осъзнаеш,

че лъжовно е било и винаги ще бъде,

и изричано е всичкото това от твоите уста...

и те боли, и преглъщаш солените сълзи,

и чакаш сетния си час,

в който картинката

е толкова наивно проста

и единственото, което можеш да направиш

преди последния си дъх,

е да се усмихнеш истински за първи път

и да кажеш сам на себе си:

Най-накрая свърши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...