16 abr 2008, 17:47

Една болка

  Poesía
1.2K 0 0
 

Щастие - за да осъзнаеш после колко всъщност те боли.

Усмивки - винаги изпълнени с лъжи към самия теб от теб.

И цялата болка на света

сякаш е събрана в теб,

когато осъзнаеш,

че лъжовно е било и винаги ще бъде,

и изричано е всичкото това от твоите уста...

и те боли, и преглъщаш солените сълзи,

и чакаш сетния си час,

в който картинката

е толкова наивно проста

и единственото, което можеш да направиш

преди последния си дъх,

е да се усмихнеш истински за първи път

и да кажеш сам на себе си:

Най-накрая свърши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...