16 abr 2008, 17:47

Една болка

  Poesía
1.2K 0 0
 

Щастие - за да осъзнаеш после колко всъщност те боли.

Усмивки - винаги изпълнени с лъжи към самия теб от теб.

И цялата болка на света

сякаш е събрана в теб,

когато осъзнаеш,

че лъжовно е било и винаги ще бъде,

и изричано е всичкото това от твоите уста...

и те боли, и преглъщаш солените сълзи,

и чакаш сетния си час,

в който картинката

е толкова наивно проста

и единственото, което можеш да направиш

преди последния си дъх,

е да се усмихнеш истински за първи път

и да кажеш сам на себе си:

Най-накрая свърши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...