16.04.2008 г., 17:47

Една болка

1.2K 0 0
 

Щастие - за да осъзнаеш после колко всъщност те боли.

Усмивки - винаги изпълнени с лъжи към самия теб от теб.

И цялата болка на света

сякаш е събрана в теб,

когато осъзнаеш,

че лъжовно е било и винаги ще бъде,

и изричано е всичкото това от твоите уста...

и те боли, и преглъщаш солените сълзи,

и чакаш сетния си час,

в който картинката

е толкова наивно проста

и единственото, което можеш да направиш

преди последния си дъх,

е да се усмихнеш истински за първи път

и да кажеш сам на себе си:

Най-накрая свърши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...