Apr 16, 2008, 5:47 PM

Една болка

  Poetry
1.2K 0 0
 

Щастие - за да осъзнаеш после колко всъщност те боли.

Усмивки - винаги изпълнени с лъжи към самия теб от теб.

И цялата болка на света

сякаш е събрана в теб,

когато осъзнаеш,

че лъжовно е било и винаги ще бъде,

и изричано е всичкото това от твоите уста...

и те боли, и преглъщаш солените сълзи,

и чакаш сетния си час,

в който картинката

е толкова наивно проста

и единственото, което можеш да направиш

преди последния си дъх,

е да се усмихнеш истински за първи път

и да кажеш сам на себе си:

Най-накрая свърши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...