Една борба

thedoors (Силвия)
50 48

19 ago 2015, 11:16

Poesía » Otra

545 0 0

Колко непонятна

е човешката съдба.

За минута смазан,

коленичиш.

В друга лятна вечер

ще се случи

да превърнеш

твоята резка

във нож, с който

ще сполучиш.

Падаш и пак самота

свети малката Звездица,

вече утро е,

сега

време е

за нова колесница

с тежки железа,

които да бележат

твоята гръдница

В мрачни нощи,

да топлят сами леглото отвъд.

И не е честно и не е сигурно,

и не си ти, и не е това.

Но там някоя стомана се кали

и благозвучни звуци

порят въздуха в нощта.

Отказването не е слабост,

а загубила посока нимфа.

Трапа трудно ще прескочиш,

Но твърд оставаш ти.

И не за да спечелиш хорските тълпи,

а за да си там,

за себе си, нали?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.