Една борба
Колко непонятна
е човешката съдба.
За минута смазан, коленичиш. В друга лятна вечер ще се случи да превърнеш твоята резка във нож, с който ще сполучиш. Падаш и пак самота свети малката Звездица, вече утро е, сега време е за нова колесница с тежки железа, които да бележат твоята гръдница В мрачни нощи, да топлят сами леглото отвъд. И не е честно и не е сигурно, и не си ти, и не е това. Но там някоя стомана се кали и благозвучни звуци порят въздуха в нощта. Отказването не е слабост, а загубила посока нимфа. Трапа трудно ще прескочиш, Но твърд оставаш ти. И не за да спечелиш хорските тълпи, а за да си там, за себе си, нали?Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
