Една борба

Колко непонятна 

е човешката съдба.

За минута смазан, коленичиш. В друга лятна вечер ще се случи да превърнеш  твоята резка във нож, с който  ще сполучиш. Падаш и пак самота свети малката Звездица, вече утро е, сега  време е  за нова колесница  с тежки железа, които да бележат  твоята гръдница В мрачни нощи, да топлят сами леглото отвъд. И не е честно и не е сигурно, и не си ти, и не е това. Но там някоя стомана се кали и благозвучни звуци порят въздуха в нощта. Отказването не е слабост, а загубила посока нимфа. Трапа трудно ще прескочиш, Но твърд оставаш ти. И не за да спечелиш хорските тълпи, а за да си там, за себе си, нали?