pavli (Павлина Петрова)
511 1311
5 feb 2021, 9:06

Една черно-бяла усмивка 

  Poesía » De amor, Filosófica, Otra
499 2 9

 

Дали вятърът търси посока?

И има ли свой дом въздишката?

Колко много импулси се носят

от една луничка на снимката...

 

Помня... как е била целувана...

Колко трепети е събирала...

в усмивка мила запечатала

и я подарила на вятъра...

 

            © Павлина Христова Петрова

 

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е!
  • Тъгата има свои измерения, своя тишина и намествам с тези редове празното място в душата си...
  • Красиво !
  • Най-естественото състояние на човека след грехопадението е да греши. Но ако повярва в Бога най-естествено е "Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си." Св. Евангелие от Лука Глава 10 Стих 27. Но в днешно време любовта е оскъдняла и човеците се объркват често, защото не следват Бога, а себе си, но не знаят къде отиват.
  • Хмм, коментарите ме замислиха, кое всъщност е най-естественото състояние на човека?
  • Бог те обича такава, каквато си. Обичай се и ти. Тъгата е част от живота, но не бива да оставаме дълго в нея, защото понякога е непрогледна и можем да загубим пътя към светлината. Затова ти изпращам много светлина и любов, за да те прегръщат, когато ти стане тъжно
  • "Една черно-бяла усмивка", може да предизвика много усещания... и спомени...
  • Старите албуми отприщват емоции...
    Усмихвам се от снимката... Но...
    Поглеждам обратното в мене си.
    Там е едно тъжно момиче...
    То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
    Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
    И ме виждате... такава каквато искам да бъда.
    ... ... ...
  • Красиво е! Много мога да пиша, но предпочитам да го почувствам
Propuestas
: ??:??