Една черно-бяла усмивка

Поэзия » Любовная, Философская, Другая

660 2 9

Дали вятърът търси посока?

И има ли свой дом въздишката?

Колко много импулси се носят

от една луничка на снимката...

Помня... как е била целувана...

Колко трепети е събирала...

в усмивка мила запечатала

и я подарила на вятъра...

© Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

Красиво е!

2021-02-13T15:57:46+02:00
pavli (Павлина Петрова)

Тъгата има свои измерения, своя тишина и намествам с тези редове празното място в душата си...

2021-02-13T15:53:19+02:00
marco777 (Марко)

Красиво !

2021-02-06T19:47:17+02:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Най-естественото състояние на човека след грехопадението е да греши. Но ако повярва в Бога най-естествено е "Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си." Св. Евангелие от Лука Глава 10 Стих 27. Но в днешно време любовта е оскъдняла и човеците се объркват често, защото не следват Бога, а себе си, но не знаят къде отиват.

2021-02-05T20:33:58+02:00
щураче (любимка)

Хмм, коментарите ме замислиха, кое всъщност е най-естественото състояние на човека?

2021-02-05T16:31:55+02:00