Изоставена детска площадка...
Лепкави сенки и въздух студен...
Вятър пронизва люлките стари,
пазещи спомени за нечие детство,
за нечия радост, за нечий светъл ден...
Луната... потънала в своята кома тревожна,
с немощни пръсти плахо нарежда
парченцата спомени от пъзела сложен,
и търси отчяно едно парченце надежда...
Надежда, че детството не е легенда,
че не е просто приказка, разказана от непозната орисница,
че го е имало, че го има в момента, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse