Една детска площадка...

2 дек. 2007 г., 08:38

Поэзия » Философская

841 0 4

Изоставена детска площадка...

Лепкави сенки и въздух студен...

Вятър пронизва люлките стари,

пазещи спомени за нечие детство,

за нечия радост, за нечий светъл ден...

Луната... потънала в своята кома тревожна,

с немощни пръсти плахо нарежда

парченцата спомени от пъзела сложен,

и търси отчяно едно парченце надежда...

Надежда, че детството не е легенда,

че не е просто приказка, разказана от непозната орисница,

че го е имало, че го има в момента,

че не е страница, набързо прелистена...

И с тебе тук ще се завърнем...

Макар и за минута в полунощ,

назад към себе си път да потърсим

на най-чистото място, по най-тъжния път,

в най-студената нощ...

Дълбоко в душите си пазим магията

да бъдем деца, когато поискаме,

да искаме всичко и всичко да взимаме

без срам, без съвест, без жал и без рискове...

И ето - луната успя! Нареди своя пъзел!

Една площадка в полунощ оживя...

Тук сме... двама вдетинени възрастни

или просто без време порастнали деца...

shadowfromthepast (Някой си)

2009-05-11T01:59:44+03:00

Красиво(:
azura_luna (Петя Стефанова)

2007-12-02T09:24:02+02:00

Приказно!Запази онзи порив към детството в себе си,защото децата боравят много по-добре с истината ,отколкото възрастните!Децата нямат маски и са по-щастливи...!
Anita765 (Ани Монева)

2007-12-02T08:59:17+02:00

Хубаво послание!
Браво!
Добре дошла!
Senni (Силвия)

2007-12-02T08:42:05+02:00

Великолепно е!!!Браво!!!