Една детска площадка...
Изоставена детска площадка...
Лепкави сенки и въздух студен...
Вятър пронизва люлките стари,
пазещи спомени за нечие детство,
за нечия радост, за нечий светъл ден...
Луната... потънала в своята кома тревожна,
с немощни пръсти плахо нарежда
парченцата спомени от пъзела сложен,
и търси отчяно едно парченце надежда...
Надежда, че детството не е легенда,
че не е просто приказка, разказана от непозната орисница,
че го е имало, че го има в момента,
че не е страница, набързо прелистена...
И с тебе тук ще се завърнем...
Макар и за минута в полунощ,
назад към себе си път да потърсим
на най-чистото място, по най-тъжния път,
в най-студената нощ...
Дълбоко в душите си пазим магията
да бъдем деца, когато поискаме,
да искаме всичко и всичко да взимаме
без срам, без съвест, без жал и без рискове...
И ето - луната успя! Нареди своя пъзел!
Една площадка в полунощ оживя...
Тук сме... двама вдетинени възрастни
или просто без време порастнали деца...
© Габи Наумова All rights reserved.
