26 abr 2024, 11:28

Една душа плаче

  Poesía
574 1 0

Извивки меки и усмивка от искрящо сребро
блещука в скъпоценни камъни през пурпурни черти.
Момиче се взира в залязващите звезди
под оттенъка на лунен контур, наднича светлината.
От нейното място, под разцъфналите небеса
от огъня в нейните очи гълъби политат във висината.

 

Гъстата й рошава коса лежи на рамото й,
преплетена от гласа на нейните молитви.
Оскърбена, тя гори в пепелив пламък,
изплаква очите си в сянката, застанала в безпорядък.
Уловена в ръцете му, сълзите й капят като дъжд върху локва,

Трепереща като клони, за живота си тя се бори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...