Една душа плаче

Извивки меки и усмивка от искрящо сребро
блещука в скъпоценни камъни през пурпурни черти.
Момиче се взира в залязващите звезди
под оттенъка на лунен контур, наднича светлината.
От нейното място, под разцъфналите небеса
от огъня в нейните очи гълъби политат във висината.

Гъстата й рошава коса лежи на рамото й,
преплетена от гласа на нейните молитви.
Оскърбена, тя гори в пепелив пламък,
изплаква очите си в сянката, застанала в безпорядък.
Уловена в ръцете му, сълзите й капят като дъжд върху локва,

Трепереща като клони, за живота си тя се бори.