5 dic 2019, 19:03

Една единствена 

  Poesía
1066 1 10

Една единствена! 

До мен застана, 

наметна ме, 

а ти остана - 

гола, жадна, боса

Облече ме с любов незаменима, 

дари ме с надежда

и замина. Мъката е нелечима. 

Не сърце, а восък нося, 

а ми трябва. Да те помня!

Мога огън да погълна, 

ада да прегърна, 

само да те зърна. 

Огнено е, а пък зъзна. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??