5.12.2019 г., 19:03 ч.

Една единствена 

  Поезия
1059 1 10

Една единствена! 

До мен застана, 

наметна ме, 

а ти остана - 

гола, жадна, боса

Облече ме с любов незаменима, 

дари ме с надежда

и замина. Мъката е нелечима. 

Не сърце, а восък нося, 

а ми трябва. Да те помня!

Мога огън да погълна, 

ада да прегърна, 

само да те зърна. 

Огнено е, а пък зъзна. 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??