Една единствена!
До мен застана,
наметна ме,
а ти остана -
гола, жадна, боса
Облече ме с любов незаменима,
дари ме с надежда
и замина. Мъката е нелечима.
Не сърце, а восък нося,
а ми трябва. Да те помня!
Мога огън да погълна,
ада да прегърна,
само да те зърна.
Огнено е, а пък зъзна.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.