Една художничка обичам от години

11 feb 2018, 0:06

Poesía » De amor

1249 3 9

Една художничка обичам от години
и от години влюбено мълча
Най-тежко се обичаме през зимата
най-нежно тя ме люби пролетта

и от години моля я безспирно
да нарисува малък дом за нас
а тя размахва четката ефирно
усмивка тънка плисва: "Няма шанс."

"Обичам те безкрайно!" тихо казва
но в рамката домът не се побира
За туй гушни се в топлата ми пазва
Уютът дето никога не спира

Години трябваха да проумея
Домът не е от тухли и желязо
Рисува всеки ден в мен вълшебна фея
И най-богатият в света излязох.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2018-02-11T19:19:45+02:00

Много хубаво, романтично и емоционално...Давам глас!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-02-11T14:03:32+02:00

Много хубаво!
LiaNik (И.К.)

2018-02-11T11:29:21+02:00

На мен много ми хареса.
генек (Георги Коновски)

2018-02-11T08:31:12+02:00

Добре...
Eia (Росица Танчева)

2018-02-11T08:20:17+02:00

Хареса ми! Успех!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-11T07:47:26+02:00

Много е хубаво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-02-11T05:08:00+02:00

Хубаво е!
Успех!
Mimoza20 (Мария Николова)

2018-02-11T03:46:35+02:00

Домът в рамка може би не се побира, но сигурно в чаша за червено вино!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-02-11T00:20:44+02:00

Великолепен стих! Усетих чувството.