Една художничка обичам от години
Една художничка обичам от години
и от години влюбено мълча
Най-тежко се обичаме през зимата
най-нежно тя ме люби пролетта
и от години моля я безспирно
да нарисува малък дом за нас
а тя размахва четката ефирно
усмивка тънка плисва: "Няма шанс."
"Обичам те безкрайно!" тихо казва
но в рамката домът не се побира
За туй гушни се в топлата ми пазва
Уютът дето никога не спира
Години трябваха да проумея
Домът не е от тухли и желязо
Рисува всеки ден в мен вълшебна фея
И най-богатият в света излязох.
© Павел Красимиров All rights reserved.
