26 ene 2007, 3:50

една идея Димчо

  Poesía
768 0 2
Една идея Димчо

Изгрява утрото над мене,
Посреща ме с усмивка ранобудната гора
Крещя с цяло гърло: “Ден е!”
Потапям се блажено в пламтящата зора

Капките роса и мократа трева са ми опиянение
Обичам, обичам го света!!!
Всяко стръкче, всяка вейка са ми вдъхновение
Глътка въдух и се пренасищам с красота

Но аз съм лакома и дишам като за последно
Ще открадна всеки полъх, всеки дъх на свобода
И не ме интересува колко е нередно
Възнамерявам дори разкошната дъга да отвлека

И няма абсолютно нищо никому да върна
Щом сте толкоз слепи хората
Града в роботи ви превърна
И забравихте да обичате природата


29.06.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Янева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой не е забравил да обича природата. Просто на хората не им остава време. Когато порастнеш достатъчно и ти ще забравиш да я обичаш...
  • Отново много хубав стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...