една идея Димчо
Изгрява утрото над мене,
Посреща ме с усмивка ранобудната гора
Крещя с цяло гърло: “Ден е!”
Потапям се блажено в пламтящата зора
Капките роса и мократа трева са ми опиянение
Обичам, обичам го света!!!
Всяко стръкче, всяка вейка са ми вдъхновение
Глътка въдух и се пренасищам с красота
Но аз съм лакома и дишам като за последно
Ще открадна всеки полъх, всеки дъх на свобода
И не ме интересува колко е нередно
Възнамерявам дори разкошната дъга да отвлека
И няма абсолютно нищо никому да върна
Щом сте толкоз слепи хората
Града в роботи ви превърна
И забравихте да обичате природата
29.06.06
© Боряна Янева All rights reserved.