26 янв. 2007 г., 03:50

една идея Димчо

770 0 2
Една идея Димчо

Изгрява утрото над мене,
Посреща ме с усмивка ранобудната гора
Крещя с цяло гърло: “Ден е!”
Потапям се блажено в пламтящата зора

Капките роса и мократа трева са ми опиянение
Обичам, обичам го света!!!
Всяко стръкче, всяка вейка са ми вдъхновение
Глътка въдух и се пренасищам с красота

Но аз съм лакома и дишам като за последно
Ще открадна всеки полъх, всеки дъх на свобода
И не ме интересува колко е нередно
Възнамерявам дори разкошната дъга да отвлека

И няма абсолютно нищо никому да върна
Щом сте толкоз слепи хората
Града в роботи ви превърна
И забравихте да обичате природата


29.06.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никой не е забравил да обича природата. Просто на хората не им остава време. Когато порастнеш достатъчно и ти ще забравиш да я обичаш...
  • Отново много хубав стих!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...