една идея Димчо

26 янв. 2007 г., 03:50

Поэзия

551 0 2

Една идея Димчо

Изгрява утрото над мене,
Посреща ме с усмивка ранобудната гора
Крещя с цяло гърло: “Ден е!”
Потапям се блажено в пламтящата зора

Капките роса и мократа трева са ми опиянение
Обичам, обичам го света!!!
Всяко стръкче, всяка вейка са ми вдъхновение
Глътка въдух и се пренасищам с красота

Но аз съм лакома и дишам като за последно
Ще открадна всеки полъх, всеки дъх на свобода
И не ме интересува колко е нередно
Възнамерявам дори разкошната дъга да отвлека

И няма абсолютно нищо никому да върна
Щом сте толкоз слепи хората
Града в роботи ви превърна
И забравихте да обичате природата

29.06.06

Свързани произведения

ria (Гергана Иванова)

2007-01-26T15:00:56+02:00

Никой не е забравил да обича природата. Просто на хората не им остава време. Когато порастнеш достатъчно и ти ще забравиш да я обичаш...
Романтик (Христо Костов)

2007-01-26T09:23:02+02:00

Отново много хубав стих!!! Поздрави!!!

една идея Димчо

Свързани произведения

Комментарии

Предложения