26 янв. 2007 г., 03:50

една идея Димчо

769 0 2
Една идея Димчо

Изгрява утрото над мене,
Посреща ме с усмивка ранобудната гора
Крещя с цяло гърло: “Ден е!”
Потапям се блажено в пламтящата зора

Капките роса и мократа трева са ми опиянение
Обичам, обичам го света!!!
Всяко стръкче, всяка вейка са ми вдъхновение
Глътка въдух и се пренасищам с красота

Но аз съм лакома и дишам като за последно
Ще открадна всеки полъх, всеки дъх на свобода
И не ме интересува колко е нередно
Възнамерявам дори разкошната дъга да отвлека

И няма абсолютно нищо никому да върна
Щом сте толкоз слепи хората
Града в роботи ви превърна
И забравихте да обичате природата


29.06.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никой не е забравил да обича природата. Просто на хората не им остава време. Когато порастнеш достатъчно и ти ще забравиш да я обичаш...
  • Отново много хубав стих!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...