20 mar 2006, 21:17

Една Истина

  Poesía
946 0 3
 

Една Истина

 

 

Плача, когато се влюбвам ...

Плача, когато разлюбвам ...

 

Живея, когато обичам ...

Умирам, когато не обичам ...

 

Творя чрез Любовта ...

Руша след Любовта ...

 

Раздавам се от сърце ...

Погубвам се от сърце ...

 

Обичам от душа ...

Съзиждам от душа ...

 

 * * *

 

Мечтая всеки ден за теб, Вяра!

Копнея всеки ден за теб, Надежда!

Живея всеки ден за теб, Любов!

 

 * * *



Улови ме!

  Прегърни ме!

    Целуни ме!

      Обладай ме!

        Помни ме!

          Искай ме!

            ОБИЧАЙ МЕ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хихихи как си ме усетил само Бях изперкала и чувствата в мен напираха. Имах усещането че ако не ги излея по някакъв начин ще се пръсна. Исках този човек, тази любов, знаех, че е невъзможно и не трябва, но както той самия ми каза наскоро: "не можеш да кажеш на любовта спри!" ...вече съм в периода, в който осъзнах нюанса на любовта си и съм спокойна ВРЕМЕТО... ТО Е ЗЛАТОно го разбираш доста по-късно Благодаря, че ми сподели мнението си и че го одобряваш
  • Явно си готова вече да се размножаваш)))! Така е, като те подгонят хормоните на тая възраст - "всичко е любов"! Слагам израза в кавички, защото имаше един филм с това заглавие преди 22г. Господи, колко съм одъртял!))) Но наистина ми хареса, как се изразяваш по отношение на това чувство, което е вълнувало винаги хората независимо от възрастта им. Много по-истинско е по този начин, отколкото ако беше сълзливо, мелодраматично или трагично "изживяно".
  • Харесва ми,емоционално е

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...