20.03.2006 г., 21:17

Една Истина

950 0 3
 

Една Истина

 

 

Плача, когато се влюбвам ...

Плача, когато разлюбвам ...

 

Живея, когато обичам ...

Умирам, когато не обичам ...

 

Творя чрез Любовта ...

Руша след Любовта ...

 

Раздавам се от сърце ...

Погубвам се от сърце ...

 

Обичам от душа ...

Съзиждам от душа ...

 

 * * *

 

Мечтая всеки ден за теб, Вяра!

Копнея всеки ден за теб, Надежда!

Живея всеки ден за теб, Любов!

 

 * * *



Улови ме!

  Прегърни ме!

    Целуни ме!

      Обладай ме!

        Помни ме!

          Искай ме!

            ОБИЧАЙ МЕ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хихихи как си ме усетил само Бях изперкала и чувствата в мен напираха. Имах усещането че ако не ги излея по някакъв начин ще се пръсна. Исках този човек, тази любов, знаех, че е невъзможно и не трябва, но както той самия ми каза наскоро: "не можеш да кажеш на любовта спри!" ...вече съм в периода, в който осъзнах нюанса на любовта си и съм спокойна ВРЕМЕТО... ТО Е ЗЛАТОно го разбираш доста по-късно Благодаря, че ми сподели мнението си и че го одобряваш
  • Явно си готова вече да се размножаваш)))! Така е, като те подгонят хормоните на тая възраст - "всичко е любов"! Слагам израза в кавички, защото имаше един филм с това заглавие преди 22г. Господи, колко съм одъртял!))) Но наистина ми хареса, как се изразяваш по отношение на това чувство, което е вълнувало винаги хората независимо от възрастта им. Много по-истинско е по този начин, отколкото ако беше сълзливо, мелодраматично или трагично "изживяно".
  • Харесва ми,емоционално е

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...