7 feb 2012, 23:17

Една история (На Баща ми)

  Poesía » Otra
906 0 1


 

Имах всичко, що исках от света,

приятели, семейство, любовта...

Но нещо липсваше ми, знам това,

и сега ще ви разкажа история една!

 

Имах татко, но само "имах",

когато тръгна, сърцето ми се срина!

Отиде си, остави мен и мама,

а от тогава дупката в сърцето е голяма!

 

Дълго време той не ни потърси,

а сега се върнал и обичта ми проси…

Прошка иска, задето ни оставил,

но кажете как да простя, че за мене бе забравил?

 

Със друга беше, със друга своя дом делеше,

а родната му дъщеря самичка нощем спеше...

Сама се боря и сама живея,

сама крача и сама се смея!

 

Мама ми е единствена опора,

съвети тя ми дава без умора!

А таткото се моли да го върна,

но няма начин назад да се обърна!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено, болезнено, драматично... Но поезията я няма. Не е въпросът само да се разкаже една история, а да се направи това по друг начин - да се изградят поетични образи, да се потърсят обобщени внушения. Съжалявам, но това стихотворение иска преосмисляне и още не е готово за публичен прочит. Извинете ме за откровеността...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...