Една история (На Баща ми)

7.02.2012 г., 23:17 ч.

Поезия » Друга

551 0 1

Имах всичко, що исках от света,

приятели, семейство, любовта...

Но нещо липсваше ми, знам това,

и сега ще ви разкажа история една!

Имах татко, но само "имах",

когато тръгна, сърцето ми се срина!

Отиде си, остави мен и мама,

а от тогава дупката в сърцето е голяма!

Дълго време той не ни потърси,

а сега се върнал и обичта ми проси…

Прошка иска, задето ни оставил,

но кажете как да простя, че за мене бе забравил?

Със друга беше, със друга своя дом делеше,

а родната му дъщеря самичка нощем спеше...

Сама се боря и сама живея,

сама крача и сама се смея!

Мама ми е единствена опора,

съвети тя ми дава без умора!

А таткото се моли да го върна,

но няма начин назад да се обърна!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

severianin (Валентин Чернев)

2012-02-07T23:25:28+02:00

Искрено, болезнено, драматично... Но поезията я няма. Не е въпросът само да се разкаже една история, а да се направи това по друг начин - да се изградят поетични образи, да се потърсят обобщени внушения. Съжалявам, но това стихотворение иска преосмисляне и още не е готово за публичен прочит. Извинете ме за откровеността...