Имах всичко, що исках от света,

приятели, семейство, любовта...

Но нещо липсваше ми, знам това,

и сега ще ви разкажа история една!

Имах татко, но само "имах",

когато тръгна, сърцето ми се срина!

Отиде си, остави мен и мама,

а от тогава дупката в сърцето е голяма!

Дълго време той не ни потърси,

а сега се върнал и обичта ми проси…

Прошка иска, задето ни оставил,

но кажете как да простя, че за мене бе забравил?

Със друга беше, със друга своя дом делеше,

а родната му дъщеря самичка нощем спеше...

Сама се боря и сама живея,

сама крача и сама се смея!

Мама ми е единствена опора,

съвети тя ми дава без умора!

А таткото се моли да го върна,

но няма начин назад да се обърна!