7 февр. 2012 г., 23:17

Една история (На Баща ми)

908 0 1


 

Имах всичко, що исках от света,

приятели, семейство, любовта...

Но нещо липсваше ми, знам това,

и сега ще ви разкажа история една!

 

Имах татко, но само "имах",

когато тръгна, сърцето ми се срина!

Отиде си, остави мен и мама,

а от тогава дупката в сърцето е голяма!

 

Дълго време той не ни потърси,

а сега се върнал и обичта ми проси…

Прошка иска, задето ни оставил,

но кажете как да простя, че за мене бе забравил?

 

Със друга беше, със друга своя дом делеше,

а родната му дъщеря самичка нощем спеше...

Сама се боря и сама живея,

сама крача и сама се смея!

 

Мама ми е единствена опора,

съвети тя ми дава без умора!

А таткото се моли да го върна,

но няма начин назад да се обърна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарк Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено, болезнено, драматично... Но поезията я няма. Не е въпросът само да се разкаже една история, а да се направи това по друг начин - да се изградят поетични образи, да се потърсят обобщени внушения. Съжалявам, но това стихотворение иска преосмисляне и още не е готово за публичен прочит. Извинете ме за откровеността...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...