27 jun 2012, 10:30

Една жена когато си отива 

  Poesía » De amor
1402 0 21


В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.

Щурците все така заплитат тихо
на тънък стан мелодия ронлива.
Но неговата нощ осъмва глуха,
една жена когато си отива.

А на разсъмване светът се срива.
Не той, а празнотата в него плаче,
една жена когато си отива
по бледото безмълвие на здрача...

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??