hristam (Христина Мачикян)
532 928
27.06.2012 г., 10:30 ч.

Една жена когато си отива 

  Поезия » Любовна
1345 0 21


В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.

Щурците все така заплитат тихо
на тънък стан мелодия ронлива.
Но неговата нощ осъмва глуха,
една жена когато си отива.

А на разсъмване светът се срива.
Не той, а празнотата в него плаче,
една жена когато си отива
по бледото безмълвие на здрача...

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??