В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.
Щурците все така заплитат тихо
на тънък стан мелодия ронлива.
Но неговата нощ осъмва глуха,
една жена когато си отива.
А на разсъмване светът се срива.
Не той, а празнотата в него плаче,
една жена когато си отива
по бледото безмълвие на здрача...
© Христина Мачикян All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
