5 oct 2019, 13:23

Една Жена със саксофон...

  Poesía » Otra
961 0 3

 

Една Жена със саксофон...

 

Бе в рокля огненочервена,

на звездното небе за фон

и свиреше на малка сцена:

Една жена на саксофон...

 

... но красотата ѝ тревожи,

че кой ли там нормален мъж

не би желал сега да може

със нея „да сгрешѝ“  веднъж...

 

А роклята ѝ, до средата

бе на бедрата и обет -

за страст раздаваше в тъмата

разкошният ѝ силует...

 

Надвила всякаква условност

и прелестна във младостта,

сама в космична безтегловност-

тя свиреше за: Вечността...

 

А горе слушаха звездите

и после връщаха в нощта

мелодията във душите

с безброй вълнуващи неща...

 

За миг полъхна палав вихър

и с роклята ѝ заигра...

В синхрон със него се извиха

убийствените ѝ бедра...

 

Във сборен образ на вакханка

с мадона от иконостас,

Жена с божествена осанка:

- магия,

- саксофон

- и джаз...

 

От музика и чар увлечени

във у́нес хора се тълпят:

и те далеч са в тази вечер,

но с нея в Странният ѝ свят...

 

... А в нежна, чувствена притóма

в едно със своя саксофон -

тя тръпнеше от страст в амвона

на Вечността...

...При всеки тон...

 

 

2016.  Джаз фестивала в Банско.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Във сборен образ на вакханка
    с мадона от иконостас,
    Жена с божествена осанка:
    - магия,
    - саксофон
    - и джаз..." !! Сякаш чувам "Посейдон". Поздрави, Коста!
  • Чудесна картина си представих! Дар за сетивата и ... душата! Ще ме извиниш, че аз прочетох едно от куплетчетата така:
    "А горе слушаха звездите
    и после връщаха в нощта
    песен страстна във душите
    с безброй вълнуващи неща..."
  • Прекрасно пресъздадена картина!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...