Една Жена със саксофон...
Една Жена със саксофон...
Бе в рокля огненочервена,
на звездното небе за фон
и свиреше на малка сцена:
Една жена на саксофон...
... но красотата ѝ тревожи,
че кой ли там нормален мъж
не би желал сега да може
със нея „да сгрешѝ“ веднъж...
А роклята ѝ, до средата
бе на бедрата и обет -
за страст раздаваше в тъмата
разкошният ѝ силует...
Надвила всякаква условност
и прелестна във младостта,
сама в космична безтегловност-
тя свиреше за: Вечността...
А горе слушаха звездите
и после връщаха в нощта
мелодията във душите
с безброй вълнуващи неща...
За миг полъхна палав вихър
и с роклята ѝ заигра...
В синхрон със него се извиха
убийствените ѝ бедра...
Във сборен образ на вакханка
с мадона от иконостас,
Жена с божествена осанка:
- магия,
- саксофон
- и джаз...
От музика и чар увлечени
във у́нес хора се тълпят:
и те далеч са в тази вечер,
но с нея в Странният ѝ свят...
... А в нежна, чувствена притóма
в едно със своя саксофон -
тя тръпнеше от страст в амвона
на Вечността...
...При всеки тон...
2016. Джаз фестивала в Банско.
© Коста Качев All rights reserved.
Ще ме извиниш, че аз прочетох едно от куплетчетата така:
