Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
11 oct 2007, 11:24

Една жена... въздиша в своя сън 

  Poesía
780 0 22
Една въздишка, онемяла в тишината
под капките на есенния дъжд,
се слива в тъмносиньото очакване
с диханието на обичаният мъж.
Една целувка, огнена, като разпятие,
разпалва устни  да горят,
със пламъка си ален във зачатие
любовни думи да шептят...
Една ръка, по-нежна и от вятър,
косите  гали с мисълта,
чe утрото е  светлина, когато
лъчите се събуждат във една душа.

Една жена... в нощта въздиша
под сребърните капки тишина.
Една мечта в косите и се сплита
със шепота на падаща звезда.

И тя си пожелава сбъдване,
а тишината потреперва в звън.
Клепачите се будят на разсъмване,
мечтала е отново в своя сън...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??