Oct 11, 2007, 11:24 AM

Една жена... въздиша в своя сън 

  Poetry
838 0 22
Една въздишка, онемяла в тишината
под капките на есенния дъжд,
се слива в тъмносиньото очакване
с диханието на обичаният мъж.
Една целувка, огнена, като разпятие,
разпалва устни да горят,
със пламъка си ален във зачатие
любовни думи да шептят...
Една ръка, по-нежна и от вятър,
косите гали с мисълта,
чe утрото е светлина, когато
лъчите се събуждат във една душа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??