ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
11 may 2013, 11:03

Една любов

1.2K 0 10

Все я чакаш с надежда пред прага
на душата си – в нощ или ден...
тя е гола, нахална и млада,
и пияна от чувствен нетлен -

ще ти смигне така дяволито,
с дъх разпалващ ще те прелъсти,
кой си - няма дори да попита,
цяла вечност ще ти подари.

Във очите ти слънце ще грейне,
ще съблича с ръце самота,
мислите ти с усмивка ще вейне
след една полетяла звезда.

Ще отпиваш безумна забрава,
нацелуван от порив красив...
тя е гола, нахална и млада
и със нея отново си жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0