Една любов
Все я чакаш с надежда пред прага
на душата си – в нощ или ден...
тя е гола, нахална и млада,
и пияна от чувствен нетлен -
ще ти смигне така дяволито,
с дъх разпалващ ще те прелъсти,
кой си - няма дори да попита,
цяла вечност ще ти подари.
Във очите ти слънце ще грейне,
ще съблича с ръце самота,
мислите ти с усмивка ще вейне
след една полетяла звезда.
Ще отпиваш безумна забрава,
нацелуван от порив красив...
тя е гола, нахална и млада
и със нея отново си жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
