Една любов, една жена, една изповед

                                                                                                                        на Петя

                                                 Вълните на спокойното море

                                                 нежно галят брега.

                                                 След залеза, от потъмнялото небе

                                                 към нас заспуска се нощта.

                                                 Било е последна среща!

                                                 За ,,Сбогом и прости!"

                                                 След целувката гореща

                                                 думите: ,,Не ме търси!"

                                                 Обърна се и бързо тръгна.

                                                 По бузите потекоха сълзи.

                                                 Нямах сили да те върна,

                                                 да изтриеш разплакани очи.

                                                 На пустия кей останах сама,

                                                 над притихналото от изненада море,

                                                 загледана след тебе в нощта

                                                 като малко, невръстно дете.

                                                 Мелодия тъжна звучи

                                                 от казиното,цигулка проплака.

                                                 За две влюбени души

                                                 песента заразказва в мрака.

                                                 За крехката им младост,

                                                 за истинската им любов,

                                                 за кратка радост

                                                 на младия матрос.

                                                 За девойката останала сама

                                                 на пустият пристан в зори, 

                                                 с развята от вятъра коса,

                                                 вперила плачещи очи

                                                 в хоризонта далечен

                                                 под сивото небе,

                                                 към който корабът обречен

                                                 отплувал в бурното море.

                                                 Като чайка над морето

                                                 песента лети,

                                                 навяваща тъга в сърцето

                                                 от несбъднатите им мечти.

                                                 Слушам просълзена песента

                                                 за лошата съдба и дни.

                                                 Девойката бях аз сега,

                                                 а морякът беше ти!