Sep 2, 2015, 9:22 PM

Една любов, една жена, една изповед

  Poetry » Love
798 0 0

                                           Една любов, една жена, една изповед

                                                                                                                        на Петя

                                                 Вълните на спокойното море

                                                 нежно галят брега.

                                                 След залеза, от потъмнялото небе

                                                 към нас заспуска се нощта.

                     

                                                 Било е последна среща!

                                                 За ,,Сбогом и прости!"

                                                 След целувката гореща

                                                 думите: ,,Не ме търси!"

                                       

                                                 Обърна се и бързо тръгна.

                                                 По бузите потекоха сълзи.

                                                 Нямах сили да те върна,

                                                 да изтриеш разплакани очи.

                                  

                                                 На пустия кей останах сама,

                                                 над притихналото от изненада море,

                                                 загледана след тебе в нощта

                                                 като малко, невръстно дете.

                                             

                                                 Мелодия тъжна звучи

                                                 от казиното,цигулка проплака.

                                                 За две влюбени души

                                                 песента заразказва в мрака.

                        

                                                 За крехката им младост,

                                                 за истинската им любов,

                                                 за кратка радост

                                                 на младия матрос.

                                             

                                                 За девойката останала сама

                                                 на пустият пристан в зори, 

                                                 с развята от вятъра коса,

                                                 вперила плачещи очи

                                          

                                                 в хоризонта далечен

                                                 под сивото небе,

                                                 към който корабът обречен

                                                 отплувал в бурното море.

                                  

                                                 Като чайка над морето

                                                 песента лети,

                                                 навяваща тъга в сърцето

                                                 от несбъднатите им мечти.

                               

                                                 Слушам просълзена песента

                                                 за лошата съдба и дни.

                                                 Девойката бях аз сега,

                                                 а морякът беше ти!            

                                       

                                                                                                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...