Една любов, една жена, една изповед

                                           Една любов, една жена, една изповед

                                                                                                                        на Петя

                                                 Вълните на спокойното море

                                                 нежно галят брега.

                                                 След залеза, от потъмнялото небе

                                                 към нас заспуска се нощта.

                                                 Било е последна среща!

                                                 За ,,Сбогом и прости!"

                                                 След целувката гореща

                                                 думите: ,,Не ме търси!"

                                                 Обърна се и бързо тръгна.

                                                 По бузите потекоха сълзи.

                                                 Нямах сили да те върна,

                                                 да изтриеш разплакани очи.

                                                 На пустия кей останах сама,

                                                 над притихналото от изненада море,

                                                 загледана след тебе в нощта

                                                 като малко, невръстно дете.

                                                 Мелодия тъжна звучи

                                                 от казиното,цигулка проплака.

                                                 За две влюбени души

                                                 песента заразказва в мрака.

                                                 За крехката им младост,

                                                 за истинската им любов,

                                                 за кратка радост

                                                 на младия матрос.

                                                 За девойката останала сама

                                                 на пустият пристан в зори, 

                                                 с развята от вятъра коса,

                                                 вперила плачещи очи

                                                 в хоризонта далечен

                                                 под сивото небе,

                                                 към който корабът обречен

                                                 отплувал в бурното море.

                                                 Като чайка над морето

                                                 песента лети,

                                                 навяваща тъга в сърцето

                                                 от несбъднатите им мечти.

                                                 Слушам просълзена песента

                                                 за лошата съдба и дни.

                                                 Девойката бях аз сега,

                                                 а морякът беше ти!