14 mar 2007, 10:01

Една любов като река потече 

  Poesía
736 0 10
Две тихи стъпки
стон пораждат
в безсилие и самота.
След болка
радост се процежда,
от радостта
пробужда се сълза.
Че колко време
вече чакам
пред тази
зинала врата
да се откриеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??