13 oct 2007, 16:01

Една любов невъзможна 

  Poesía
1105 1 7

Една любов невъзможна
изяжда ме ден подир ден.
Лети със крилете на птица,
удря се... пада пред мен.

Една любов  невъзможна
усмихва се с твойте очи.
Посреща ме  с устни на изгрев,
дълбоко оставя следи.

Една любов невъзможна
раздира съня ми в нощта.
Не пита, а търси простори.
Да тръгна ли? Или да спра?!

Една любов. Невъзможна?

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??